Съвети за градинаря: Садете картофите до зелето. Загърлянето на картофите е

Съвети за градинаря: Садете картофите до зелето. Загърлянето на картофите е една от най-трудоемките задания при развъждането им. То се организира на един или два стадия, когато надземната част на растенията доближи избрана височина и стадий на развиване.
Загърлянето на картофите е една
от най-разпространените и потвърдени практики за приемане на добра годишна продукция от обещано място. Важно изискване е да се извърши вярно и в точния момент. Доказано е, че височината на загърляне е от значително значение, написа Sinor.BG.

Картофите са просвета, която пораства на всевъзможен тип почва, само че дава най-хубава годишна продукция, в случай че има рН от 4,8 до 5,5 – леко кисела. Киселинността на почвата е основен фактор в усвояемостта на питателните детайли от растенията.
Картофите не обичат доста оборски тор,
а алкалните почви не са подобаващи, тъй като ги вършат по-податливи на струпясване.

Съвместното развъждане на картофи и зеле при рискови обстановки е най-хубавата композиция. Зелето е уместно, тъй като има плитка коренова система, което не разрешава конкуренция за пространство, нямат общи болести, а също така се смята за подобрител на усета на съседите.
Друго преимущество на зелето е, че се явява
в помощ при салдото с азотните торове. Картофите обичат азот и при дефицит се появява хлороза, забавя се развиването и понижават добивите. Излишъкът също вреди – забавя узряването, понижава размера на клубените (повече, само че дребни), усилва чувствителността към заболявания (фитофтора и кореново гниене). Зелето е буен фен на азота и ще „ изяде “ остатъците,
само че ще остави и за картофите.
Отлични прародители на картофите са бобовите култури, тъй като фиксират азота в почвата за последващите култури.

Погрешно се счита, че картофеното растение образува грудки непосредствено от семенния картоф. Всъщност от семенния картоф се образува стъблото при разгръщане на вегетативните пъпки от „ очите “, като от
един майчин клубен се образуват
3-6 броя стъбла. Те имат способността да се разклоняват в подземната си част и образуват столони (подземни стъбла). Върху всяко стъбълце се образуват приблизително по 4-6 столона, по върховете на които или по разклоненията им се образуват новите клубени.

Новите грудки са ситуирани на място, което е по-високо от това, на което се намира семенният картоф, който във времето се разгражда и обезпечава храна
за разрастващото се растение.
За образуване на повече нови грудки е належащо покачване на пръстта на по-високо равнище.

1. Повече нови грудки. Натрупването на рохкава почва върху стъблата ще подтиква образуването на нови клубени, а прибавянето на органична материя ще усили количеството им и ще усъвършенства качествените характерности.

Новите картофи се образуват върху столоните и колкото по-дълга е подземната част, толкоз повече столони ще се образуват, а
надлежно и повече клубени.
Известно е, че картофите са по-продуктивни в хладна почва. Загърлянето защищава растенията от непотребна топлота и им оказва помощ да вегетират при оптимални условия. Когато стъблата стартират да се надигат над земята и доближат височина към 15 см, тогава се прави първото окопаване. След две седмици се прави второто, само че малко по-дълбоко и се загърлят, като се оставят да стърчат единствено връхните листа, а при потребност се прибавя органична материя.
Третото окопаване и второ загърляне
се прави преди картофите да покрият междуредията и да стартират да цъфтят. След всяко загърляне и постигане на височина 15-20 см над земята растежът на стъблата стопира, те „ заспиват “ и насочват силата си към към този момент формираните грудки. Важно е да знаем, че доста високото загърляне не води до формиране на повече и по-едри картофи, само че може да наруши температурния, водния и въздушния режим.

2. По-добро качество. Дълбочината и тъмнината усъвършенстват усета на картофите, а тези условия ги вършат и по-безопасни за консумация. Клубените, които се намират покрай повърхността, се нагряват и губят усет, а изложените на директна слънчева светлина съдържат токсични субстанции.
Загърлянето е мярка за отбрана от
възвратните студове и листоядните вредители в ранен етап на вегетация.

3. По-малко поливане. Доброто равнище на мокрота е доста значимо, тъй като по време наедряване на клубените стресът, подбуден от дефицит на влага, води до появяването на кухини в картофите и понижава добива. При засушаване би трябвало да се обезпечи поливане, само че не би трябвало да се позволява и преполиване, тъй като това води до появяването на заболявания.
Загърлянето оказва помощ за задържане на влага.
Важно е да не забравяме, че по време на натоварен разцвет и по-късно не се загърля, тъй като това може да докара до увреждане на нежната подземна част и да се загуби годишна продукция.

Алтернатива на загърлянето е потреблението на пълен пласт мулч, като за задачата се употребява плява. Слоят би трябвало да бъде пълен към 30 см. Част от него се трансформира в органически тор по време на сезона, а останалият отива в компоста.